Jul 27, 2012, 12:07 AM

Приказка

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Денят угасва тихо и идва тишина,

след розовия залез ще дойде синята тъма.

Нощта разстила своите коси

и светват там звезди подир звезди.

А сред полето тича някой,

сякаш непоправимо закъснял -

мъж - той скри се в сянката на бука стар

като във къщата на най-добрия си другар.

 

И този мъж е някак тъжен,

с дълбоки пламнали очи.

Той чака някой: "Дали ще дойде тя?",

в миг трепват всичките му сетива.

Ето я, тя идва тъй нежна и ефирна,

облечена във бяло като самодива.

След миг ще бъде тя в прегръдката му вече.

 

И ето двама млади, избягали от другите души,

да бъдат двама на земята, сами сред тишината.

Погълнати от свойта обич един към друг,

една жена и мъж са още тук.

Те бягат всяка нощ при своя бук

и никога не ще да се наситят един на друг.

 

Денят за тях е хладен

дори и в летните горещини,

нощта обаче е гореща и желана, защото те са двама.

И нежно е заровил в къдриците ù той ръце,

привела, пламнало от огън, тя е чело

върху силните му рамене.

И днес със теб сме още двама, прегърнати до оня бук,

последвай стъпките ми, аз те чакам тук.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...