Денят умираше във нощта,
светлината бе облечена в тъмнина.
Звездите търсеха лъчите на луна,
светът жадуваше човешка топлина,
а хората живееха в самота.
Избраха си водачите на глупостта
и вярваха в своята съдба -
вечни роби на пръстта.
Дните бяха години на нощта,
а светлината - минути на смърта.
Сънищата им едва успяваха да живеят във съня,
мечтите им умираха в сивотата на деня. ...