Приказка без край
Морето шепнешком
разказва приказка на старите рибари.
Луната с лек поклон
оттегля се в небесния си будоар.
А нейният блестящ любим
намига бегло откъм хоризонта
и с лъч неуловим
косите ù целува вместо "сбогом".
И утрото с кафе в ръка
заслушва се в примамливия шепот.
Млад гларус със крила
дълго спори шумно за сюжета.
Брегът килима си тъче.
Рапани, миди, водорасли са украса.
Градът отмята рус перчем
и банския солен прибира от терасата.
А приказката няма край,
реди морето случка подир случка...
С опашка свита на кравай
присламчва се и добродушно куче,
пяна близва със език,
снага протяга безнадеждно слаба,
и сякаш вече сито
на пясъчната черга кротко ляга.
Притваря старите клепачи,
последен дъх поема някак неусетно,
а по немлъкващия разказвач
рибарят тънка мрежа метна...
Морето шепне дълга сага,
без край, начало и без име.
А песът стар щастливо бяга
в небесната ливада морскосиня.
© Даниела All rights reserved.
