Aug 17, 2007, 10:42 PM

Приказка без край 

  Poetry
609 0 1

" От мен и Съпругата ми"

Ще пребродя необятни океани аз за теб...
с усмивка ще посрещам всеки... изгрев
и двама ще вървим към бъдеще  от споделена топлина.
А днес клетва ще положа пред вълните сини и солени...


Мечтите си на бъдещите дни аз мога  да отдам...
но усмивката  ще пазя единствено за теб...
Не е дaлеч деня прекрасен,  когато двама
на дома вратата ще отворим... наш.


и огъня в камината запалим... сгушени един до друг ...
когато зима е навън... приказка от снежна  белота...
А след капчука... китна пролет... знойно лято...
благодатна есен все... със твоя мил съпруг.

От повече доказателства не се нуждая,
аз казах свойто ДА, което беше моят избор,
макар в голяма степен провокиран бе от теб
и всеки следващ залез вече общ Е...


Споделена топлина... е нещо тъй прекрасно,
но звездите горещи са и просто те изгарят, така
че обещания и клетви изобщо не ми се дават...
Онова ДА не беше ли достатъчно и твърде ясно?


Красивата своя усмивка на всички щедро раздавай
и че за мене няма да остане, ти  не се притеснявай
на мене ми стига, че ти ще си тъй  близо до мен
и в празник ще превърнем всеки следващ наш ден.

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??