Приказка без край

" От мен и Съпругата ми"

Ще пребродя необятни океани аз за теб...
с усмивка ще посрещам всеки... изгрев
и двама ще вървим към бъдеще  от споделена топлина.
А днес клетва ще положа пред вълните сини и солени...

Мечтите си на бъдещите дни аз мога  да отдам...
но усмивката  ще пазя единствено за теб...
Не е дaлеч деня прекрасен,  когато двама
на дома вратата ще отворим... наш.

От повече доказателства не се нуждая,
аз казах свойто ДА, което беше моят избор,
макар в голяма степен провокиран бе от теб
и всеки следващ залез вече общ Е...

Споделена топлина... е нещо тъй прекрасно,
но звездите горещи са и просто те изгарят, така
че обещания и клетви изобщо не ми се дават...
Онова ДА не беше ли достатъчно и твърде ясно?

Красивата своя усмивка на всички щедро раздавай
и че за мене няма да остане, ти  не се притеснявай
на мене ми стига, че ти ще си тъй  близо до мен
и в празник ще превърнем всеки следващ наш ден.