Jan 7, 2010, 12:45 AM

Приказка без край

  Poetry » Parody
804 0 0

Приказка стара от дълбините дочух,

в механата разказваха си я един на друг

засмени мъже с пълен търбух -

за мъките на овдовял съпруг.

 

Дали съм ги аз добре разбрала,

значи той с помощта на двата сала,

къщичка стъкмил си, ала

дошла при него злата хала.

 

Добре я нагостил героят,

а тя мълчала, хитрата му сврака.

Какъв ще да е развоят?

Ще трябва да се чака!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...