Приказка пета
Алегория
Вървели нявга по света
и срещнали се четирима,
другарски стиснали ръка
и се представили взаимно:
- Мен ме наричат Сангвиник,
аз веселяк съм непринуден,
със мене няма скучен миг,
обичам с хората да бъда...
- А мен ме викат Холерик,
аз съм човек на дисциплината,
организатор съм велик,
само служители да имам.
- Аз се зова Меланхолик,
богат на чувства и емоции,
способен съм, аналитик
подхождам към живота творчески...
- Е, аз се казвам Флегматик,
от мене лъха хладнокръвност,
смехът не свалям от език,
добър слушател и съветник...
Решили тези, четирима
задружно в дом да заживеят,
за всички място за да има
избрали място за строене...
Пръв Холерик напред прекрачил:
- На мен ще ми се доверите,
строил съм куп небостъргачи,
слушайте, няма да сгрешите!
-Че как пък ти дойде идея,
на теб да ти се подчиняваме-
и Сангвиник от яд беснеел,
от туй нахално подиграване.
–Не се прави на шеф голям
ний да не сме ти малоумни,
и аз работил съм тук-там,
какво се хвалиш толкоз шумно...
Меланхолик се тук намесил: - Какво така сте се развикали,че дом не се строи тъй лесно,
а вий тъй рано сте се вкиснали .
Не виждам как ще се сработим ,
и да строиме как се готвиме,
щом отсега така боботим,
то по-добре хич да не почваме...
Обърнали се в този миг
и... що да видят с изумление:
съдружникът им Флегматик
излегнал си се без стеснение:
-Докато вий се разберете
аз тук юнашки ще почина,
а после ми се обадете,
ще поработя за осмина...
Тук чашата преляла веч,
кавга такава – нийде няма,
обидите им надалеч
ги чуло мало и голямо.
Така се карат и до днес
и дом така и не направили...
Дано и вий, без капка стрес -
със смях да сте се забавлявали. JJJ
07.11.2006
© Дидислава All rights reserved.
