Приказка за лека нощ
Там където свършват всички пътища
в края на последната дъга
зад няколко пресъхнали морета
живее мъничка звезда
проблясва нощем тихо много тихо
и тайничко се взира в твоя сън
посипва нежно вятър по стъклата
... вали понякога с дъжда навън…
и често с птиците тъгува
понякога дори полита с тях –
да стигне дланите ти в тъмното
понякога е просто шепа прах...
и всеки ден отмерва тишината
и времето откакто е звезда
тя чака да настъпи лятото
и пак да се превърне във жена
и с боси стъпки да преброди залеза
по утрини в които не боли
и тихичко – нали е приказка
да те събуди по зори...
... но тя е само мъничка звезда
и нощем акустира в твоите сънища
от края на последната дъга
където свършват всички пътища...
