Аз впивам душата си в теб като песен,
която си пее някой самотник,
втъкаваме тялом и духом всяка есен
и търсим по пътя светлост в тъмата.
Посрещаме заедно изгревна ласка,
като бяла чайка - носена в безкрая,
като поезия - с обич и плам писана,
като слънчев лъч - от Бога изпратен.
Обичам копнежа на нашето отплаване
и стигане непременно навреме,
с верни посоки на нашите заливи,
от лято, сълза и безбрежие.
© Мариола Томова All rights reserved.
Индиана (Криси ): - Да така еееее! Като Пещерска гроздова. Лесно влиза и топли душата!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
