Feb 4, 2008, 4:45 PM

Приказка за любовта.

  Poetry » Love
939 0 1

Приказка за любовта
Приказка вълшебна е любовта.
Всички я прочитат все някога.
Където и да си по света,
тя ще те намери
и с любовна стрела ще те уцели.

"Случайно" някой ти я разказва
и без да пита, в нея те вкарва.
Сякаш друг човек ставаш.
В измислен свят заживяваш.

Но успокой се! Няма все да е така.
Постепенно идва горчивата тъга.
Много ще те боли,
сълзи ще рониш ти,
но и за щастието трябва някак си да се плати.

Приказката прекрасна
за теб сега е ужасна.
В миг отваряш очи
и самата реалност виждаш пред себе си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Конова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...