Стар мисловен модел
пропълзя сред деня:
ще ли да бъде, или не ще,
онова, що копнее душа.
Свърши солта на вълната,
изсъхна, връз горчивия дъх
на страхливата суша.
Писна въглен,
птица раздуха с крила
сянката, не желаеща
в пътя си да се вслуша.
А сега, накъде?
В синевата се сливат
море и небе...
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
