Стар мисловен модел
пропълзя сред деня:
ще ли да бъде, или не ще,
онова, що копнее душа.
Свърши солта на вълната,
изсъхна, връз горчивия дъх
на страхливата суша.
Писна въглен,
птица раздуха с крила
сянката, не желаеща
в пътя си да се вслуша.
А сега, накъде?
В синевата се сливат
море и небе...
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.