Приказка за Пустинята
Приказка за Пустинята
Понеже съм роден в Стихията
на Оня всесъздаващ Взрив,
веднъж се озовах в Пустинята
и в Космосът ѝ мълчалив...
Невероятно съчетание:
от ужас и от красота-
с величие и страст в страданието
на Раждането и Смъртта!...
Земя забравена от Бога
(и Дяволът не беше там),
а някакъв първичен огън
изпепелил бе всичко сам...
Но в нощ край бедуинска шатра
в легендите светът бе жив,
а в стари спомени и Вятърът
утихваше там мълчалив...
... Тук някога гори шумели,
море люлеело вълни
и идвали русалки в залеза
да търсят мъжка Страст сами...
Разпуснали коси от свила,
обнажили гърди, снага-
до изгрев слънце те извивали
любовни танци по брега.
И котва хвърляли моряците
развяли гордо своя флаг,
макар да викали маяците,
че гибелен е този бряг,
но тъй безумно те обичали
русалките във любовта,
че те коварно ги отвличали
във бездните си със Страстта...
... Когато огънят загасва
изчезва приказният свят,
но аз, във опита навярно
да върна Времето назад,
замолвам с тайна мисъл Вятъра
да ми помогне в дързостта:
най-личната мома от шатрата
да отвлека със мен в нощта...
... И нова шатра аз тогава
за нея ще разпъна, щом
и приказката продължава,
а всяка шатра става дом
когато в нея вече има
уханието на Жена,
и всяка нощ неповторима
е в лоното на Любовта...
... И странни сенки ще танцуват
край огъня в самият мрак,
и пак русалки ще лудуват
с моряците на тоя бряг...
Коста Качев
някога в Пустинята
© Коста Качев All rights reserved.
