Приказка за ... рози
Приказка
за
„Белоснежка” и „Червенорозка”
Два розови храста там в градината
цъфтяха и със аромата си омайваха.
Силни, не се бояха дори от зимата
изправени и горди винаги оставаха.
Едната роза беше белоснежно бяла
блестеше чак от чистата си белота,
прекрасна и богата, отрупана цяла,
с най божествения цвят и красота…
Приказна и нежна, тя радваше света,
обогатяваше го със красота и обаяние.
Тя беше знак за чистотата на любовта -
за младите и влюбени сърца послание.
До нея всеки, минавайки по своя път,
се спираше и гледаше „Белоснежка”,
това име дадоха на белия розов кът,
заради нежната му белоцветна дрешка.
Другата роза там беше тъмно червена:
от аромата и сякаш че въздуха тежеше.
Да носи чувства, страст, беше надарена,
със своя копринен цвят света красеше.
Като знак за силна обич тук всеки мъж
на милата даряваше на розата от цвета,
колко двойки влюбени до нея не веднъж
във вечна обич се вричаха, пред света.
Женските страни свенливо се обагряха
с цвета и червенината на розовия храст,
затова „Червенорозка” всички и казваха
тя горда цъфтеше с любов и много страст.
Безкрайно силни чувства розовите храсти
носеха на всеки, докоснал се до тях за миг,
но есента дойде и със затихващите страсти,
забравиха за розите и ароматния им „вик”…
© Анета Саманлиева All rights reserved.
