Приказка за странника
Пътувал странник във гора, замръкнал гладен във нощта.
Задухал вятър отдалеко, мълнии разтърсили небето,
страховита буря разразила, дървета дóземи превила.
Гледа пътникът в гората блещука на свещичка светлината.
На портата почукал той свенливо, помолил жалостиво
за къшей хляб - корав комат и глава да сложи някъде в креват.
Били във къщата троица - детенце, мъж и престарял бащица.
Мъжът поканил пътника да влезе, зер, опасно е навън във лошо време,
споделили бедната вечеря, предложил му и едничката постеля.
На сутринта на изпроводяк мъжът помолил пътника във знак
на благословия да напише две-три думи на хартия.
Странникът помислил и написал: Бог е вас със смърт орисал,
смъртта нека по тоз път мине - първом старият да се спомине,
после младия да вземе; най-подир детето, щом му дойде време!
На мъжа подкосили се краката, кръвта нахлула му в главата.
„Мръсна свиньо, блатска гад, сега ще ти строша врата космат!
Неблагодарен просяк и търгаш, чума да те тръшне, баш!"
И след таз благословия, прогонил пътника във олелия.
Отвътре старият баща излезнал със бастун в трепереща ръка.
„Какво се случи, сине мой, какъв бе този страшен вой?"
„Скитникът от вчера, виж какво ни пожелава, неговата вера!"
Мъжът подал написаното на баща си, ритнал камъче в яда си.
Гневен бил и бесен, светът е пълен със човешка плесен,
без мяра лоши, неблагодарни хора, без чувство за дружеска опора...
Баща му пък глава поклатил. „Сине, сине, малко си препатил!
Напразно странника обиди и го във гора натири.
Той е носил във душата жал, затуй ти най-доброто пожелал,
че няма по-голяма мъка за баща, деца си да погребва в нощта!"
© Айгир Сверисон All rights reserved.
