Щом пясъкът се сгуши в малка и самотна раковина,
а луната страстно помилва с жаден поглед звездите,
един пейзаж, наподобил жива и нежна картина,
полива с патос, цвят и наслада за дълго очите.
Щом слънцето гушне природата с цялата си детска обич
и всичко друго с трайни парещи целувки нахрани,
щом изгаснали са всички силни тъги и смешни сноби,
то душата ще живее, без да е обшита с рани.
Щом дъждът целуне невинно крехките земни усои
и от топлата гледка запее тихичко морето,
щом се радват сетивата на трайни любовни порои,
то завинаги със сладко ще е пропито сърцето.