Jul 28, 2013, 3:55 PM

Приказно

  Poetry » Love
959 0 5

Приказно


Ти май си търсиш истинска принцеса
с коси от злато, взор - метличина.
Потомствените вождове къде са,
та чакат идеалната жена?
Далеч съм от сълзливите романи,
а принца ми го сгази камион.
И по-добре таксито си да хвана -
не вярвам на дръгливия му кон.
Ще шляпам боса, гола по шосето.
(Принцесите не правели така.
"Какъв кошмар е тази! Погледнете!" -
ще писнат и посочат със ръка.)
Не ям доволно пасти и кроасани,
не пия чай, следобедно кафе.
(А трябва като пипнеш, да се хванеш
за тлъсто, десеткатово вратле.)
Какви принцеси, моля ви се, спрете -
живеем не във приказка на Грим.
Докато осъзнаят се мъжете,
жените все таксита ще ловим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...