Приказно и не съвсем
Понеже вярвам още в разни приказки,
вълшебства и чудатости, и феи,
издирвам спешно лошата орисница,
която да ме прободе с вретеното.
Да идва да ме омагьосва, че от сънища
щастливи писна ми. За миг утеха са.
С тъги препих, наситих се на скърбища,
по Принцa, дето мътните го взеха.
Да спра да се събуждам с длани мокри,
(сълзѝте ми не смогват да попиват).
Заспя ли непробудно – всеки спомен,
в горите тилилейски да се скрива.
И без това след него нямам сили
ни да живея, нито да умирам...
Вретеното в пръстта ми щом се впие,
не сто години – триста в сън да минат.
Реши ли да си върне... Принцът знае
как точно да допише тази приказка.
Магията завинаги разваля се,
но само, ако те целуне истинският.
© Жанет Велкова All rights reserved.
