Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
Aug 13, 2019, 12:57 PM  

Приказно сърце 

  Poetry » Other
816 12 12

Магьоснице красива, остаря ли?
С помръкналите старчески очи,
прочете с мъка  прашните скрижали,
магията ориса - да мълчи.

 

Затвори в клетка пеещия славей,
светулките, щурците окова.
Реката златна носи само плавей.
Дворецът скриват тръни и трева.

 

Не си се мяркала от двеста зими,
забрави ме. Ни име, ни лице.
А всяка нощ те чакам. Измисли ми
и подари ми приказно сърце.

 

Че старото любовите разбиха,
парченце носи всеки тъжен стих.
И тази нощ те чакам. И съм тиха.
Това, че остаряваш ти простих...


 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нежност моя, Мъдрост моя, прегръщам ви!
  • От двеста зими някъде скитори...
    А може би е сбъркала пътеката ?
    (или със хорска злоба се е борила)
    Но с прошката ти ще и стане леко...

    Прочетох с кеф!
  • Любима...
  • Красе, Магьоснице, Пепи,благодаря ви!
  • Много хубаво...
  • Много е хубаво, Наде!
  • Марианче, Ева,Роби, Роси, Ники, благодаря ви! Знам сенсей. : ) П.П. Не се гримирам - чем лохматичные, тем симпатичные...)
  • При теб е винаги приказно Наде!
    Казвал съм го и пак ще го кажа!
    Пишеш с очите на душата си!
  • Хубаво...
    Допряхме, значи, до магията. Магии, чарове, заклинания...
    Вещица, между другото, както и вещер - идват от ВЕЩ, знаещ, можещ. Не омагьосващ, а познавач на психологията, здравето, душата въобще...
    Останалото е като женски грим - прикриване на истината.
  • Превъзходно!
  • Разкошна поезия ни предлагаш, Наде!..
    Благодаря за удоволствието да те четем!...
  • Браво!
Random works
: ??:??