Приказно сърце
Магьоснице красива, остаря ли?
С помръкналите старчески очи,
прочете с мъка прашните скрижали,
магията ориса - да мълчи.
Затвори в клетка пеещия славей,
светулките, щурците окова.
Реката златна носи само плавей.
Дворецът скриват тръни и трева.
Не си се мяркала от двеста зими,
забрави ме. Ни име, ни лице.
А всяка нощ те чакам. Измисли ми
и подари ми приказно сърце.
Че старото любовите разбиха,
парченце носи всеки тъжен стих.
И тази нощ те чакам. И съм тиха.
Това, че остаряваш ти простих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
