Прилепови елегии
Прилеп
елегия
пише
в улука.
Странно е,
мислиш,
нали?
Хората
слепи
дори и не чуха,
стон
на море
от сълзи.
Прилепа плаче
силно
и тежко.
Май го ранила,
ЖЕНА.
Вън е горещо,
а времето днешно,
ражда тела
без сърца.
Хората плачат
и грачат
от мъка.
Стават поети
с любов.
Скачат на всяка
изстреляна дума.
С дуло на име
ЖИВОТ.
Калния кокал
човека изяде.
Стана доволен и сит.
Жалък и мокър,
приятел предаде.
В име на образа див.
Стигна чертата,
която го следва.
С първия въздух поет.
Вдигна главата.
За полет последен
литна
от
кубчета
лед.
Прашен и мръсен,
страшен и свъсен,
вдига ръка в небеса.
Властен и тъжен,
страстен,
но лъган,
бавно се сля
със пръстта.
© Димитър Драганов All rights reserved.
