Прилича ни
„Прилича ти старинната прическа.
Прилича ти, като че ли ме гледа
тракийката от приказната фреска,
направена от влюбени прадеди.
О, ще изрежа на скалата сива
главата ти, косите разпилени...
Да знаят колко си била красива
жените неродени.”
(Христо ФОТЕВ)
Прилича ми до теб да остарявам,
до сняг да побелявам и да галиш
дълбоките като пъртина бръчки,
които други преди тебе са оставили.
Все още ни отива да сме влюбени.
О, как приспиваш тъжните ми сънища –
събуждам се Принцесата от приказките,
която сто години те е чакала.
Така прилича ни да сме щастливи,
преметнали през рамо своите болки.
Един художник в парка ще ни нарисува –
да знаят младите, че щастието няма възраст.
Весела ЙОСИФОВА
2012 г.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
