Приличаш на кълбо от нерви
Приличаш на кълбо от нерви
заплетено – без край и без начало...
Усмивка все по-рядко навестява
лицето, като маска снежно бяло.
За кой ли път се питаш: как така
нищожества елементарни, жалки,
успяват да ти тровят радостта
със мозъците си безкрайно малки!
След кризата поредна, истерична,
след гняв и сълзи – его наранено,
помисли ли дали не си себична,
та всичко ти се вижда изкривено...
Оказа се, че жалките създания
със мозък щраусов, недоразвит,
май никак не се лутат във терзания
кой е засегнат, или пък кой крив!
Съзнавайки безсилието свое
наред със твоя жизнен интелект,
открито хвърлят се със теб в двубоя,
усетили ранимия човек.
За тях това е страстно изпълнение.
Не знаят друго как да си доставят!
За теб –поредна доза огорчение,
но те нехаят, ти пък не забравяш!
Ще дойде ден, когато ще се смееш
на туй, което те ти причиняват.
Тогава те пред тебе ще немеят,
последен кой се смее – побеждава!
Дано тез факти скоро осъзнаеш
и бръчките ти гневни се изтрият!
И пак като дъга да засияеш,
лицето ти - усмивка да покрие!
© Надежда Борисова All rights reserved.
