Виждам те красива, умна, мила и лъжлива,
сърцето ми за миг възпламенила,
ти сега обичаш някой друг,
докато аз съм само някакъв боклук.

Косите ти като житни класове,
развени от силни ветрове,
очите ти красиви като зората,

убиват те душата.

Твоят глас божествено красив,

е също толкова примамлив,

от него лъха хлад,
на земята още непознат.

Какво трябва да направя,

за да разтопя леда в гърдите ти,

леда, който хората наричат сърце,

мястото където не искаш да е моето лице?

Когато искаш да накажеш някой,

дори тогава ще съм там,

но не прекалявай...

защото не винаги ще бъда сам.