Примката на времето
Паяк плете чудесна
паяжина в ъгъл необитаем,
сред него нещо блесна:
малък плик неузнаваем.
Стоял захвърлен там,
сред стърготини от заплетени неща...
затворен е, а дори не знам
как попаднал е зад пещта...
Може би някой иска да остави
своята история неразкрита...
или може би иска да забрави
любовта силна, случайно открита!
А паяк плете върху плика
своя следващ дом, нестабилен,
изящно рисува лика
на мъж, прозрачен, но силен...
Той отдавна е оставил вест,
отдавна с душата си написал е писмо...
Но останал неразбран неговия жест,
а писмото останало е само...
Тя... дълго чака
да отвори неговото сърце...
сега спи самотна в мрака...
и не подозира за старото писъмце...
© Сиси Валентинова All rights reserved.
