Nov 15, 2006, 9:27 PM

Принц

  Poetry
1K 0 3
  • В моята глава няма вече мисъл,
    душата моя препуска без смисъл.
    Принца,които ми плени сърцето,
    не носи усмивки на лицето,
    не разбира моята любов голяма
    и мисли,че всичко е било измама.
    В сърцето място има едно
    и то е за него запазено.
    Какво да сторя и какво да му дам
    за да знае,че завинаги той ще е там!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Гергова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...