...принцът да дойде от страх не посмя...
Тежко небе, колесница от пламъци,
гневни камбани. И тътен, и звън.
Спрели часовници, в прашните замъци,
грозни девойки - проплакват насън.
Шут, вкаменен, е на краля в кошмарите,
спрялото време - мухлясва без звук.
Вместо целувка, отекват шамарите.
Принцът изгуби се. Сякаш напук.
В цялото кралство от спящи изгнаници,
вещица... старо вретено върти.
С кръв от принцеси, изцапани страници,
призрак на приказка. Свят без мечти.
Но ще се пръсне със звън огледалото,
времето лудо ще хукне навън.
Грозната истина - част е от цялото,
зрънцето грахово, буди от сън.
Ако проспали сте вече заблудите,
ваша е таз обещана земя.
С мокри целувки - събуждат ви лудите,
принцът да дойде от страх не посмя...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Сега качих нещо, вдъхновено от коментара ти, сенсей. П.П. Неведоми са пътищата на музите. 
