Принцът и Просякът
във замък от мечти и погледи!
Не се събуди принцът от пиесата!
Останали са само спомени!
Умря - на разказа в есенцията
и без овации накрая.
Оставил недописаните дневници,
потеглил със експреса към безкрая!
Поглежда през прозорците на влака,
но там не вижда вече истини!
Последна спирка! - не във ада.
Последната е спирката във нищото!
Умря поетът на принцесата,
без капчица душевна съпротива,
разхвърлял страниците на пиесата
в основите на гробната могила.
Издигната със каменни лъжи!
С измамни чувства и усмивки...
... над нея грозен лешояд кръжи -
излюпен,
от безсмислени преструвки!
Умря поетът на принцесата,
във царство от несбъднати желания!
Плакал тайно зад кулисите,
затиснат от любовните терзания!
Поетът! - принц играеше в живота.
Принцът от пиесата пък бе поет!
Умряха те и в двата свята,
но в тях живееше един човек!
© Константинов All rights reserved.
