В Неделята на Митаря и Фарисея
Като планина са греховете ми
и аз стоя с вопъл пред нея.
Вавилонска кула е сърцето ми,
безсрамието ми надвиши облаците.
Желанията ми са тъмни морски бездни.
Любовта бяга от душата ми
като от прокажен и злобата разяжда
като ръжда вътрешността ми.
Не остана чисто място по мене,
с очи да допра образа Ти, Господи.
Но Ти, Господи, не се гнуси от мен. ...