21.02.2021 г., 22:17

Принос 4

618 1 5

В Неделята на Митаря и Фарисея

 

Като планина са греховете ми

и аз стоя с вопъл пред нея.

Вавилонска кула е сърцето ми,

безсрамието ми надвиши облаците.

Желанията ми са тъмни морски бездни.

Любовта бяга от душата ми

като от прокажен и злобата разяжда

като ръжда вътрешността ми.

Не остана чисто място по мене,

с очи да допра образа Ти, Господи.

Но Ти, Господи, не се гнуси от мен.

Приеми ме, Боже, в покаяние.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Boyana Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Милена, Ивайло!
  • Искрена съкровена молитва пред Бога, Бояна. Имаме вопиюща нужда от небесния си Баща.
  • Благодаря, Младене! Много си мил, но не си прав!
  • Може би този формат тук няма да бъде разбран. Защото в една молитва е целият автор, тя не е литература, а сърдечна изповедност пред Бога. Приносите (жертвоприношенията на сърцето) съм ги писала в период на голяма житейска изнемога преди няколко години. Част от тях са публикувани в православно издание и там са разбираеми. В тях няма хипербола, няма преувеличение, защото кой ще започне да се представя за такъв, какъвто не е пред Сърцеведеца. Бог ни знае, до всеки косъм на главата ни, до всяка мисъл и чувство. Твърде е възможно сега да се появят под него обвинения в лицемерие, във фалшива праведност, във фанатизъм и много други, каквито са обикновено нагласите към православно заявените текстове. За съжаление на изказващите ги пътят е само един, тесен и покаен със съкрушено сърце. Аз предпочитам Божията оценка.
  • Чудесна молитва. Но понякога се виждаме по-греховни отколкото сме, в желанието си да постигнем сакрална близост със Спасителя. А е толкова просто да бъдем неизкушени чеда божии. Просто нека сме естествени. Естествеността е мярка за всичко. Много хубав стих, но твоята Лирическа, Бояна, е твърде взискателна към себе си!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...