Lilia_Anna (Boyana)
135 529
21.02.2021 г., 22:17 ч.

Принос 4 

  Поезия » Друга
396 1 5

В Неделята на Митаря и Фарисея

 

Като планина са греховете ми

и аз стоя с вопъл пред нея.

Вавилонска кула е сърцето ми,

безсрамието ми надвиши облаците.

Желанията ми са тъмни морски бездни.

Любовта бяга от душата ми

като от прокажен и злобата разяжда

като ръжда вътрешността ми.

Не остана чисто място по мене,

с очи да допра образа Ти, Господи.

Но Ти, Господи, не се гнуси от мен.

Приеми ме, Боже, в покаяние.

© Boyana Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Милена, Ивайло!
  • Искрена съкровена молитва пред Бога, Бояна. Имаме вопиюща нужда от небесния си Баща.
  • Благодаря, Младене! Много си мил, но не си прав!
  • Може би този формат тук няма да бъде разбран. Защото в една молитва е целият автор, тя не е литература, а сърдечна изповедност пред Бога. Приносите (жертвоприношенията на сърцето) съм ги писала в период на голяма житейска изнемога преди няколко години. Част от тях са публикувани в православно издание и там са разбираеми. В тях няма хипербола, няма преувеличение, защото кой ще започне да се представя за такъв, какъвто не е пред Сърцеведеца. Бог ни знае, до всеки косъм на главата ни, до всяка мисъл и чувство. Твърде е възможно сега да се появят под него обвинения в лицемерие, във фалшива праведност, във фанатизъм и много други, каквито са обикновено нагласите към православно заявените текстове. За съжаление на изказващите ги пътят е само един, тесен и покаен със съкрушено сърце. Аз предпочитам Божията оценка.
  • Чудесна молитва. Но понякога се виждаме по-греховни отколкото сме, в желанието си да постигнем сакрална близост със Спасителя. А е толкова просто да бъдем неизкушени чеда божии. Просто нека сме естествени. Естествеността е мярка за всичко. Много хубав стих, но твоята Лирическа, Бояна, е твърде взискателна към себе си!
Предложения
: ??:??