Сутрин рано вятър шепне с тревата,

и кат птички цвъркат те във небесата.

И нека Господ гледа от небето,

как птичка каца на сърцето.

И нека здраве да има по света за нашите деца.

Там горе, на Балкана ,

през гори  и поля,

нощта поглъща всичко в тъмнина,

а денят ги озарява с ярка светлина.

Там горе, на небето, през облаците бели,

се реят птички крилобели.

През гори и долини

се водят горските войни

и я да видиш ти,

щъркел кара колело,

а пък чайка пее сутрин

с бялото си облекло.

Щом лъвчо цар е на гората, 

настъпва весела зората.

И реките, бистро бели,

гледат ги от небето облаци засмени.

Рила и Пирина, най-високите са те,

 във тях живеят всички зверове.

А  слънцето, жълто и засмяно,

как грее над земята, хубави да са полята.