Приседнала тихичко на прага
неусетно затварям очи
мисълта ми все към тебе бяга
усмивката ти виждам всред лъчи.
Усещам топлината ти в тъмата
не бих сгрешила твоя аромат
на ръцете щедростта богата
и на сърцето ритъма познат.
Тайничко до тебе ще се сгуша
ще те погледам докато заспиш
дъха ти с обич ще послушам
а после ти над мен ще бдиш.
© Зл Павлова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
