В розите фея спинка,
Месечко грее вън,
точици от калинка,
светят звезди. Насън
вятърко си припява
песничка на щурче...
Време за сън. В такава
нощ е. Едва тече
времето. Сред тревите
бръмбарко не лети,
спинка и той, но скрит е...
Хайде, заспи и ти!
Щурчо придремва даже,
тъй, както си седи.
Приказка ще разкаже,
в песничка я реди.
Вечер е, чедо, късна
и врабчо не гълчи.
Звездица злато пръсна...
Ти затворѝ очи!
Феички вън те чакат,
мама ли? Спи и тя.
Спинка дори и мракът...
Сънчо пак долетя...
© Надежда Ангелова All rights reserved.