ПРИСТАН
ПРИСТАН
Очите ти гледам и сякаш потъвам във тях.
Син океан ме обгръща и чезна задъхан.
През пустиня безкрайна аз към тебе вървях:
нито дъжд ме валя, нито вятър ме лъхна.
Но потъвам сега в този син, много син океан,
който моите рани с магическа сила лекува.
Всеки миг самота и копнеж, всеки блян,
всяка болка по теб, всяка радост си струваха.
Аз дочаках мига, най-щастливия миг:
две очи в синева ме обгръщат и галят.
И горят ме не в зноя на дневен светлик,
а със нежност и обич гореща ме палят.
Океан или огън са твоите сини очи,
или пристан последен за кораба скитник?
Замълчи, моя трудна любов, замълчи!
За телата ни нека са устните днес ненаситни.
8. 2. 2007 г.
Добрич
© Румен Ченков All rights reserved.
