Jun 14, 2012, 12:29 AM  

Пристанах на Вятъра

  Poetry » Love
756 1 5

На разсъмване пристанах на Вятъра.

 Точно днес сутринта.

Закачливо разроши косата ми

и ми шептеше едва.

 

Трепетно, пеперудено,

тяло с целувки покри.

Погледна - лилаво и влюбено

 и росата от мене изпи...

 

Галеше нежно лицето ми...

Понесе ме на ръце.

С ласки докосна сърцето ми.

Ах, този Вятър... откъде ли се взе?

 

После остави ме любена на земята сама.

Аз се огледах и знаеш ли !?

Слънцето бавно над хоризонта изгря...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всеки със своите слабости.
  • Благодаря - Светла, Ласка!
    Дани....

    Така си е! С късмет съм си родена!
    ( или пък силно съм го пожелала...)
    Да съм обичана и да обичам съм благословенна...
    За коета на Съдбата си благодаря!
    Гледам да не заничам в чужда чинийка.
    (И все пакна ористниците какво желая, честичко шептя...)
  • Късметлийка
  • вятър-закачко
    много хубаво!
  • Много е хубаво!
    Поздрави!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...