iren5 (Ирен)
1066 6183
Jun 14, 2012, 12:29 AM  

Пристанах на Вятъра 

  Poetry » Love
591 1 6

На разсъмване пристанах на Вятъра.

 Точно днес сутринта.

Закачливо разроши косата ми

и ми шептеше едва.

 

Трепетно, пеперудено,

тяло с целувки покри.

Погледна - лилаво и влюбено

 и росата от мене изпи...

 

Галеше нежно лицето ми...

Понесе ме на ръце.

С ласки докосна сърцето ми.

Ах, този Вятър... откъде ли се взе?

 

После остави ме любена на земята сама.

Аз се огледах и знаеш ли !?

Слънцето бавно над хоризонта изгря...

 

 

© Ирен All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Всеки със своите слабости.
  • Благодаря - Светла, Ласка!
    Дани....

    Така си е! С късмет съм си родена!
    ( или пък силно съм го пожелала...)
    Да съм обичана и да обичам съм благословенна...
    За коета на Съдбата си благодаря!
    Гледам да не заничам в чужда чинийка.
    (И все пакна ористниците какво желая, честичко шептя...)
  • Късметлийка
  • вятър-закачко
    много хубаво!
  • Много е хубаво!
    Поздрави!
Random works
: ??:??