На разсъмване пристанах на Вятъра.
Точно днес сутринта.
Закачливо разроши косата ми
и ми шептеше едва.
Трепетно, пеперудено,
тяло с целувки покри.
Погледна - лилаво и влюбено
и росата от мене изпи...
Галеше нежно лицето ми...
Понесе ме на ръце.
С ласки докосна сърцето ми.
Ах, този Вятър... откъде ли се взе?
После остави ме любена на земята сама.
Аз се огледах и знаеш ли !?
Слънцето бавно над хоризонта изгря...
© Ирен All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Всеки със своите слабости.