Пристанище и гара
До вчера беше моя изненада
и моето пристанище, и гара.
А днеска оковал си ме на клада.
От пламъка й паля си цигара.
Признаваш, че съм върла чародейка.
И плашиш се от моята промяна.
На кладата ще седна върху пейка
и дръпвам те, за да се мъчим двама.
От силата ми няма да избягаш,
защото е такава любовта ми -
и вярна, като огнената тяга,
и слаба, като твоите измами.
Сега обаче кладата гори ме.
Но споменът за мене не изгаря.
Опитай, от ума си изличи ме -
та аз ти бях пристанище и гара.
© Елия All rights reserved.
