Пристанище за птици и за луди
Душата с пеперудено платно,
отплува. Кораб бял сред урагани,
в далечния Пасифик и дано
открие остров там. И да остане.
Отдавна нервите са такелаж,
висока мачта паметта немирна.
И този свят закоравял е ваш...
Аз чакам само бял делфин да свирне
и да ми стане в бурите компас,
да бъда шамандура ми омръзна.
Да знам, че остарях. Напук на вас,
мислете: Лудата отново дръзна,
от поривите кораб изкова,
от кръста си направи рул и рубка.
Какво ли ще излезе от това?
Сърцето ѝ е яйчена черупка.
Сто пъти го разбихме. Пух и прах,
а тя отново тръгва, няма мира.
Поне това научих и разбрах,
на път ли си, мечтата не умира.
И в тиха нощ, съвсем незнайно как
целувка на зефир ще ме събуди...
И корабът ще спре пред златен бряг,
пристанище за птици и за луди.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
