Душата с пеперудено платно,
отплува. Кораб бял сред урагани,
в далечния Пасифик и дано
открие остров там. И да остане.
Отдавна нервите са такелаж,
висока мачта паметта немирна.
И този свят закоравял е ваш...
Аз чакам само бял делфин да свирне
и да ми стане в бурите компас,
да бъда шамандура ми омръзна.
Да знам, че остарях. Напук на вас,
мислете: Лудата отново дръзна, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация