Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
4 окт. 2021 г., 12:24  

Пристанище за птици и за луди 

  Поэзия
700 11 25

Душата с пеперудено платно,
отплува.  Кораб бял сред урагани,
в далечния Пасифик и дано
открие остров там. И да остане.

 

Отдавна нервите са такелаж,
висока мачта паметта немирна.
И този свят закоравял е ваш...
Аз чакам само бял делфин да свирне

 

и да ми стане в бурите компас,
да бъда шамандура ми омръзна.
Да знам, че остарях. Напук на вас,
мислете: Лудата отново дръзна,

 

от поривите кораб изкова,
от кръста си направи рул и рубка.
Какво ли ще излезе от това?
Сърцето ѝ е яйчена черупка.

 

Сто пъти го разбихме. Пух и прах,
а тя отново тръгва, няма мира.
Поне това научих и разбрах,
на път ли си, мечтата не умира.

 

И в тиха нощ, съвсем незнайно как
целувка на зефир ще ме събуди...
И корабът ще спре пред златен бряг,
пристанище за птици и за луди.  

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

За да претърпиш корабокрушение, първо трябва да имаш кораб »

2 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??