Пристрастен съм към теб,
ти си като магия,
любим, но изгарящ сюжет
на събудила се стихия.
Пристрастен съм към теб,
денем и нощем те търся
и театърът в мислите ми
драмата в лудост превръща.
Дори да те зърна ми стига,
ако не, то изгарям от болка.
Ти си ми опиат,
ти си моята дрога.
© Dimitar All rights reserved.
завиждам ти за тази пристрастеност!!Чудесен стих!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
