Пристрастен съм към теб,
ти си като магия,
любим, но изгарящ сюжет
на събудила се стихия.
Пристрастен съм към теб,
денем и нощем те търся
и театърът в мислите ми
драмата в лудост превръща.
Дори да те зърна ми стига,
ако не, то изгарям от болка.
Ти си ми опиат,
ти си моята дрога.
© Dimitar All rights reserved.
завиждам ти за тази пристрастеност!!Чудесен стих!Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
