Пристъпвам тихо, като пред олтар,
във мисълта ти с всяко зазоряване,
в душата ти се приютявам
след хиляди подминати пристанища.
Познах се само в твоите очи,
във чуждите танцувах маскарадно,
сега понасям, че боли,
но няма да допусна да забравим...
Пристъпвам бавно, като пред олтар,
и белите си сънища ти нося,
и себе си като олтарен дар -
пристъпвам, палеща и боса...