Пристъпвам тихо, като пред олтар,
във мисълта ти с всяко зазоряване,
в душата ти се приютявам
след хиляди подминати пристанища.
Познах се само в твоите очи,
във чуждите танцувах маскарадно,
сега понасям, че боли,
но няма да допусна да забравим...
Пристъпвам бавно, като пред олтар,
и белите си сънища ти нося,
и себе си като олтарен дар -
пристъпвам, палеща и боса...
© Яна Вълчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
