Присъда за двама
От живота си безкрайно отегчен
и желание за нищо нямаш,
не виждаш смисъл в идващия ден
и доброволно се предаваш.
Отдаваш се на свойта самота
и не искаш да се бориш вече,
примирил си се с коварната съдба,
която присъдата изрече.
Но тази присъда е за двама
и аз съм пленница на самотата,
защото теб те няма
и някак тъжна, празна е душата.
Затова толкоз дълга е нощта,
безлунна и студена,
защото ти си сам и аз сама,
един от друг за дълго разделени.
Но ако ти си тъжен и аз ще бъда тъжна.
Дай ми част от твоето страдание!
Мисля, че поне за едно съм длъжна -
да понеса достойно свойто наказание.
© Богдана Маринова All rights reserved.
