От живота си безкрайно отегчен

и желание за нищо нямаш,

не виждаш смисъл в идващия ден

и доброволно се предаваш.

Отдаваш се на свойта самота

и не искаш да се бориш вече,

примирил си се с коварната съдба,

която присъдата изрече.

Но тази присъда е за двама

и аз съм пленница на самотата,

защото теб те няма

и някак тъжна, празна е душата.

Затова толкоз дълга е нощта,

безлунна и студена,

защото ти си сам и аз сама,

един от друг за дълго разделени.

Но ако ти си тъжен и аз ще бъда тъжна.

Дай ми част от твоето страдание!

Мисля, че поне за едно съм длъжна -

да понеса достойно свойто наказание.