Jul 9, 2011, 1:07 PM

Присъствие

  Poetry » Love
964 0 5

Как да откъсна душата си

нежно милувана

от твоите пръсти

как да ослепя очите си

насочени към твоето

милостиво присъствие

как да угася мислите

вечно летящи по пътя Ти

къде да скрия копнежа

и сърцето къде да убия

ръцете как да отрежа

жадно протягани в твоя посока

превърната в ярка звездица

как да не видя твоята болка

живота си как да измия

от гласа Ти след близко общуване

станала съм слово-частица

на твоето съществуване.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...