Jul 9, 2011, 1:07 PM

Присъствие

  Poetry » Love
961 0 5

Как да откъсна душата си

нежно милувана

от твоите пръсти

как да ослепя очите си

насочени към твоето

милостиво присъствие

как да угася мислите

вечно летящи по пътя Ти

къде да скрия копнежа

и сърцето къде да убия

ръцете как да отрежа

жадно протягани в твоя посока

превърната в ярка звездица

как да не видя твоята болка

живота си как да измия

от гласа Ти след близко общуване

станала съм слово-частица

на твоето съществуване.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...