Приятел

Comments

• 

  Йoo (Йоана Акрабова)

  Много благодаря, Мартин!

  2021-09-06T08:49:53+03:00
• 

  Йoo (Йоана Акрабова)

  Благодаря, Миночка!

  2021-09-06T08:37:59+03:00
• 

  M1234567891 (Миночка Митева)

  Казала си много с този стих и то верни неща, за приятелите, които са като нашата дясна ръка, но истинските. Те остават верни до смъртта ни, затова са толкова малко! Хареса ми и те поздравявам за замислящия стих!

  2021-09-06T07:31:31+03:00
• 

  martin.gr (Мартин Г. Казимиров)

  Поправка на последните три строфи:
  
  "Нима ти си този Фауст? що стапя моя дъх.
  Трепериш чак до жизнените глъбини
  как бедния червяк, пълзящ у своята родна кал!"

  2021-09-06T03:16:40+03:00
• 

  martin.gr (Мартин Г. Казимиров)

  В превод:
  
  "Чрез стенеща молитва призова наяве моята мощ
  Да чуеш моя глас и да познаеш моя лик;
  Сега напускам моето присъщо обиталище, за да ти угодя:
  Ето ме! - и ха! какъв жалък ужас те обзе
  сякаш смазан си! Къде е сега повикът
  на онзи горди дух, що ненавиждаше веригите
  земни, в света небленуван,
  недоносен и недраг? А себеподобните му с жажда неутолима
  и обзети от радост безконечна: напускат това измерение
  и живеят тъй - как храбрия сред храбреци, достойни, равни
  Где си ти, Фауст? Чий призив прозвуча
  в моето ухо и чий сили ме обграждат?
  Нима ти си този Фауст? що стапя моя дъх -
  треперещ чак до жизнените глъбини
  как бедния червяк, пълзящ у своята родна кал!"

  2021-09-06T02:20:26+03:00