Jul 26, 2009, 9:46 PM

Приятел

  Poetry » Other
714 0 2

ПРИЯТЕЛ

 

Приятел в нужда се познава, казват,
но не с такава нужда търся те сега,
душата ти красива е и нежна
и искам с тебе днес да повървя.

От думите ти се разлива сладост мека,
в сърцето ми прелива доброта,
ако за миг престана да те слушам,
загубила бих нишката на близостта.

Запазвам мислите безценни надълбоко
и скътвам спомен мил за вечността.
Ти знай, че утре пак ще те повикам -
да стоплиш молещата ми душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Невен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...