Dec 19, 2018, 10:20 AM

Приятел

  Poetry » Other
595 2 2

Пламъче сред леден свят,

трептиш в световната неволя

и с твоя пламък, непознат,

но силен в светлата си роля.

 

Тънка  струна е душата,

 в космичен  огън тя  гори,

стопява  ледът, а светлината,

сред кръста тебе ще роди...

 

И не лечител, не приятел,

а силна мощ на обичта,

ще будят в теб един гадател,

докоснал моята душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...