Това произведение съм го посветил на онези хора, които се отвращават от себеподобните, изпаднали в живота си до немилост. Да знаят, че зад скъсаните дрипи понякога може да се крие техен приятел, роднина, дори брат.

ПРИЯТЕЛ ОТ ДЕТСКИТЕ ГОДИНИ

Покрай мен премина сянка.

Нещо лошо замириса.

Погледнах със погнуса,

Боже, бе човек!

Облечен с дрипи, шапката пробита.

В скъсана торба видях аз стар хляб.

Познато нещо в него ми напомни.

Погледна ме и кимна, а бе тъй слаб...

...

Отвратен, обърнах се и тръгнах.

...

Направих крачка, две и спрях внезапно.

Как може? Със сигурност е той!...

Не, не! Не!

Не може! Как така?

Та той преди ми бе приятел!

В очите ми герой!

Приятели от детството далечно.

По поляни и градини сме правили бели.

А дори веднъж прозорец счупих.

Скри ме той! Пое вината!

Как да не е в очите ми герой?

Поспрях. Дали да се обърна?

Ами ако там е още той?

Сигурно ме е забравил.

Та аз съм чист и с нови дрехи.

В чуждите очи сега съм аз герой!

Леко се обърнах и погледнах.

Веднага онемях...

Човекът спрял, след мен се е загледал.

Приятелят от детството ми, силният герой!

Сълзи в очите му, готови да закапят.

Познал ме е веднага той:

- Господине, помогнете,

стотинки дайте ми за хляб.

Сега и двамата сме променени.

Аз скитник съм, а вие сте богат!

Боже! Към него как ще аз отида?

Та там е непоносима смрад.

Оставих ги долу, на земята,

монети жълти, обзе ме страх.

Направих крачка и си тръгнах.

Не исках, не, не, не можах...

Господи, обърках се. Какво ми става?

Нали мечтаехме с него двамата тогава?

Как ще станем ний летци!

И всеки някога просторите ще покорява!

А нашите деца ще искаме да се познават.

Тръгнах си. Зад мене той изхлипа.

Не очакваше да му обърна гръб:

- Приятелю, къде? - Дочух тогава.

Нещо в мене се обърна.

Пречупих се, сломих се,

спрях веднага.

Заплаках!

Върнах се и коленичих 

до прокъсаните  му нозе.

                                                           15.05.2012г.      В. Ванков