Това произведение съм го посветил на онези хора, които се отвращават от себеподобните, изпаднали в живота си до немилост. Да знаят, че зад скъсаните дрипи понякога може да се крие техен приятел, роднина, дори брат.
ПРИЯТЕЛ ОТ ДЕТСКИТЕ ГОДИНИ
Покрай мен премина сянка.
Нещо лошо замириса.
Погледнах със погнуса,
Боже, бе човек!
Облечен с дрипи, шапката пробита.
В скъсана торба видях аз стар хляб.
Познато нещо в него ми напомни.
Погледна ме и кимна, а бе тъй слаб...
...
Отвратен, обърнах се и тръгнах. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up