Sep 28, 2008, 9:19 PM

Приятел те наричам

  Poetry
1.2K 0 2

Приятел те наричам
и лошото отричам.
Не искам черното да видя,
а белезите да прикрия.

 

С тъга на сърце някой те зове
да изкачите високи върхове.
Заедно да преодолеете страха,
да стъпчете тягосната тишина.

 

Някой на пръст живота си върти,
някой се бори за сърцето ти,
да не остане тъй горделиво,
за да не съжалява горчиво.

 

Приятел верен пред лицето,
врак заклет в сърцето.
Ангел и демон зловещо се борят,
непрекъснато ти говорят...

 

Приятел те наричам
и лошото отричам.
Сърцето ти с добро да се изпълни,
животът "черен" да НЕ ни раздели.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...