Sep 28, 2008, 9:19 PM

Приятел те наричам

  Poetry
1.2K 0 2

Приятел те наричам
и лошото отричам.
Не искам черното да видя,
а белезите да прикрия.

 

С тъга на сърце някой те зове
да изкачите високи върхове.
Заедно да преодолеете страха,
да стъпчете тягосната тишина.

 

Някой на пръст живота си върти,
някой се бори за сърцето ти,
да не остане тъй горделиво,
за да не съжалява горчиво.

 

Приятел верен пред лицето,
врак заклет в сърцето.
Ангел и демон зловещо се борят,
непрекъснато ти говорят...

 

Приятел те наричам
и лошото отричам.
Сърцето ти с добро да се изпълни,
животът "черен" да НЕ ни раздели.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...