Приятели
Да седнем на чаша кафе,
цигара и приказки сладки,
да видим се с тебе братле,
откраднем минутите кратки.
Да спомним си славните дни,
когато дивяхме на воля
и карахме бързи коли,
не влизахме в никоя роля.
Тогава бе плитко морето,
мечтите ни бяха големи,
летяхме високо в небето,
не знаехме що е проблеми.
Светът се въртеше за нас
и ние на пръст го въртяхме,
и често си хващахме бас,
когато във парка висяхме.
И нека тоз' стих да разкаже
как силно на воля крещяхме,
да чуят и глухите даже,
че дишаме, тук сме, живяхме.
(на моите верни приятели)
© Мом All rights reserved.
