Приятели

2.03.2024 г., 12:59 ч.

Поезия » Друга

138 1 2

Да седнем на чаша кафе,
цигара и приказки сладки,
да видим се с тебе братле,
откраднем минутите кратки.

Да спомним си славните дни,
когато дивяхме на воля
и карахме бързи коли,
не влизахме в никоя роля.

Тогава бе плитко морето,
мечтите ни бяха големи,
летяхме високо в небето,
не знаехме що е проблеми.

Светът се въртеше за нас
и ние на пръст го въртяхме,
и често си хващахме бас,
когато във парка висяхме.

И нека тоз' стих да разкаже
как силно на воля крещяхме,
да чуят и глухите даже,
че дишаме, тук сме, живяхме.

(на моите верни приятели)

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

WNVEH (Мом)

2024-03-02T23:48:50+02:00

Велев, благодаря за вниманието!
Велев1979 (Владимир Велев)

2024-03-02T17:39:49+02:00

Страхотно, страхотно ми допадна това стихотворение! Естествено, че поставих петте звезди и естествено, че ще го чета пак в графа Любими!