О, приятели - есенни листа!
Как сте се пръснали навред по света!
Как ви търсят очите ми!
Как ме изгарят сълзите ви!
Как искам да видя лика ви!
Как искам да чуя гласа ви!
Приятели мои, аз ви прегръщам!
С цялата си нежност ви обгръщам!
Пазя за вас един топъл кът.
Нека любовта ви връща.
Елате! Останете тук!
Това ще е на приятелите градът!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
