Mar 19, 2020, 9:59 AM

...приятели...Вселена...Болка няма! 

  Poetry
659 7 8

Лъжичка лунен прах блести в кафето,
звездите захаросани мъфини.
Посядам с теб - виж ниско е небето,
да помълчим...И болката ще мине.

 

Говорихме - надълго и широко,
зад думи несъзнателно се крихме...
Крилете се разтварят, но след скока,
към слънцето, което преоткрихме.

 

Прости ми, че ръцете ми са хладни.
Вечерница съм и за теб сияя.
Ако простене вятър безотрадно,
Луната ще превърна в запетая.

 

И този свят, начисто ще препиша
и ето виж, не е голяма драма.
И дъгоцветна обичта ще диша,
приятели...Вселена...Болка няма!

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Седни да поговорим, не, не бързай...
Експресен залез днес ни е животът,
... а може би е изгрев непотърсен
и някъде усмихва ни се кротко.
Боли ме, друго питай... страшна врява... ...
  845  10 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??